Семинар за диалога между религиите в София
На 30 октомври в София се проведе семинар на тема: "Заедност на религиите и общностите в България: измерения на публичност на дипломация с универсална приложимост", организиран от Министерството на външните работи и от Дипломатическия институт към министъра на външните работи. Във форума взеха участие представители на шестте основни вероизповедания у нас, като Католическата църква бе представена от председателя на Епископската конференция монс. Петко Вълов и от монс. Страхил Каваленов, Никополски епископ.
Цел на форума е "да подпомогне утвърждаването на позитивния и привлекателен образ на България в чужбина и огромния ѝ потенциал от общата картина на европейското многообразие" - каза директорът на Дипломатическия институт - Таня Михайлова. Участниците бяха поздравени от Елена Шекерлетова, зам.-министър на външните работи, която описа семинара като обмен на мнения от лидери и интелектуалци от основните религиозни общности в България и изследователи на религиозната тематика, “по един от най-актуалните и неотложни въпроси на нашето съвремие - съвместния живот, разбирателството и толерантността като алтернатива на противопоставянето и конфликтите, които тревожно нарастват днес в регионален и глобален план". В посланието на патриарх Даниил, прочетено от Западноевропейския митрополит Антоний се заявява призванието "не просто да понасяме нашите ближни, но нещо много повече - призвани сме да ги обичаме". "Заедността означава преди всичко истинска грижа и евангелска любов към другия, независимо от неговия произход, цвят на кожата, политически или верски убеждения" - посочва патриархът. "Религията има за цел да изкарва на преден план важността на човешкия живот”, каза главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи, който уточни, че “никой няма право да посяга на съвестта на някой друг и да го принуждава да приеме неговата идеология или религия". "Взаимното уважение и толерантността са ключови елементи за изграждане на хармонично съжителство в нашето многообразно общество”, заяви Роберт Джераси, председател на Националния съвет на религиозните общности в България. Той добави, че "днес, повече от всякога, е изключително важно да се съсредоточим върху насърчаването на диалога и сътрудничеството между различните религиозни общности".
В своето приветствие монс. Петко Вълов посочи, че според последното преброяване - 38 000 души се определят като католици и обясни, че “по отношение на другите религии Католическата църква има ясно изградена доктрина, формулирана на Втория Ватикански събор, признавайки правото на свобода на вероизповеданието, на съвестта, на словото, мотивирани от защитата достойнството на човешката личност”. Той заяви, че “представителите на вероизповеданията в България не се нападаме, поздравяваме се, общуваме, с някои имаме изградени и лични приятелски отношения, така че дори е малко да се говори за толерантност". В своя доклад за семинара монс. Страхил Каваленов направи кратък исторически преглед на приноса на Католическата църква за диалога между религиите в България като започна с първите католически епископи Петър Парчевич, Петър Богдан и Филип Станиславов, оставили трайна следа в българската история и работили “на полза роду”, а не само за своите католически верни”. Той припомни гоненията от комунистическия режим, когато вероизповеданията отново са заедно, както и католическите училища, създадени в началото на XX век, в които се възпитават в изконните човешки и християнски ценности предимно некатолици. Никополският епископ подчерта няколко ключови момента за католиците в България, свързани с междурелигиозния диалог - посещенията на папа Йоан -Павел II в България през 2002 г. , когато Пловдивският митрополит Арсений беше на сцената на литургията в Пловдив и посещението на папа Франциск през 2019 г. “И двата пъти Светият Отец бе любезно приет от патриарх Максим и съответно патриарх Неофит заедно с целия Свети Синод” - припомни монс. Каваленов. Той отбеляза и пристигането в София на мощите на светите Климент и Потит Сердикийски, дар за патриарх Неофит от папа Франциск.
В своя доклад митрополит Антоний посочи, че БПЦ се ползва с най-голямо доверие в обществото сред институциите, което формира здрава основа за хармонично съжителство за различните етноси и общности в България. Той добави, че "диалогът с другите разсейва страховете и възпитава в уважение и толерантност" и че "религиозните учения и автентични традиции отхвърлят насилието и нетолерантността и насърчават взаимното разбирателство". От своя страна Ведат Ахмед, председател на Висшия мюсюлмански съвет отбеляза мирното съжителство на различните религиозни общности в България и заяви, че то придобива " по-голямо значение в контекста на увеличаващия се брой на конфликтни точки по света. Протестантите бяха представлявани от пастор Владимир Райчинов, зам.-председател на Обединени евангелски църкви в България, който обяви, че те наброяват между 70 000 и 100 000 като това са хора, които обичат България.
Проф. Гарабед Минасян, представител на Арменската апостолическа православна църква отбеляза характерното за българите чувство за съпричастност и че в арменските църкви често се провеждат събития за диалога между религиите. Максим Делчев, председател на Централния израилтянски духовен съвет разказа, че "има множество сходства между ритуалите на българските евреи и българските мохамедани, с православно християнство, с протестантството, с арменската църква. Неща, които са станали така, защото са живели заедно". Докладите от семинара ще бъдат отпечатани на английски език.
За Ватикан нюз от София, Ива Михайлова
