Присъствието на други християнски църкви и общности на отварянето на Светата врата
Светла Чалъкова - Ватикана
Съборът в Никея се стреми да запази единството на Църквата, подкопано от отричането от някои на пълната божественост на Исус Христос и следователно също и на Неговата единосъщност с Отца. С благодатта на Светия Дух, отците от Никейския събор единодушно одобриха Символа на вярата, който ние все още рецитираме днес всяка неделя по време на отслужването на Евхаристията (Була, Spes non confundit §17).
Светата врата е най-важният знак на юбилея, тъй като традиционната цел на юбилейния поклонник е да премине през нея. Ритуалът за отваряне на Светата врата за юбилея от 2025 г. подчертава учението на Никейския събор, че Рождество Господне е идването на „светлина от светлина“ и приканва вярващите да пресекат Светата врата с вяра – вярата, която всички християни могат да изповядват с думите на Никейския символ на вярата.
Обредът за отваряне на светата врата включва прогласяването на четиво от 10 глава на Евангелието на св. Йоан, което включва стиха: „Аз съм вратата. Ако някой влезе през мене, ще се спаси, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира” (ст. 9). Жестът на влизане в базиликата през Светата врата трябва да се тълкува в светлината на този текст. Влизането през Светата врата изразява волята да следваме и да бъдем напътствани от Единородния Божи Син. Това е проява на вярата, която всички християни споделят в Исус, Вечното Слово, станало човек.
Въпреки че редовният юбилей е събитие, характерен за Католическата църква, съвпадението му с годишнината от Първия вселенски събор предлага възможност да се включат в неговото честване братя и сестри от други християнски църкви и общности. В Булата на индикта на Юбилея папа Франциск пише, че годишнината от Никейския събор „приканва християните да се обединят в хваление и благодарност към Пресветата Троица и по-специално към Исус Христос, Божия Син, „единосъщ с Отца“, който ни разкри тази тайна на любовта“ (Spes non confundit §17).
Това Рождество, както обикновено, гости от някои от другите християнски църкви и общества, присъстващи в Рим, ще присъстват в базиликата Свети Петър на литургията за Рождество Христово. Някои от тези икуменически гости са поканени да бъдат сред онези, които ще прекрачат прага на Светата врата след Светия отец. Тази покана е жест на гостоприемство, който ни кани да споделим радостта на Католическата църква при откриването на юбилея. Този жест не трябва да се тълкува като опит те да се свържат с елементи на юбилея, като юбилейната индулгенция, които не са в съответствие с практиките на съответните им общности. По-скоро тяхното преминаване през Светата врата е видим знак за вярата, която всички християни споделят в Исус Христос, Словото, станало плът – вярата, която изповядваме в Никейския символ на вярата – и на нашата обща вяра, че самият Исус е Вратата, през която влизаме в живота. Така, подчертавайки по този начин споделеното от всички християни, а не на нещата, които ги разделят, е своеобразен отговор на призива на Юбилея да бъдем поклонници на надеждата, която не разочарова (вж. Римляни 5, 5). Освет това ще покаже също нашето истинско общение, дори и да е непълно, опитвайки се да бъдем за света „квас на истинската надежда, известие за нови небеса и нова земя (вж. 2 Пет. 3, 13), където да живеем в справедливост и хармония между народите, стремейки се към изпълнението на обещанието на Господа ” (Spes non confundit §25).