Здраво вкоренени и поклонници, за възвестяване на Евангелието
Андреа Торниели
Документът, гласуван от Синода, е етап от пътя, започнал с Втория Ватикански събор, който продължава и изисква да бъде конкретно изживяван на всяко ниво в църквите. Той е съзнателността, че синодалността представлява начинът, по който да се живее и свидетелства общението. Църквата не е предприятие, нито партия, епископите не са „префектите“ на Рим, миряните не са само изпълнителите на църковни решения и директиви.
Църквата е народ. Божият народ, който върви заедно: неговият мотив да съществува не се състои в управлението на структури, бюрокрации или правомощия. Нито е тази да си извоюва и да защитава свое собствено пространство в света. Неговият единствен мотив да съществува е да направи възможна срещата с Христос днес, на всяко място, където жените и мъжете на нашето време живеят, работят, радват се, страдат.
Следователно има начин да се изживяват взаимоотношения и връзки, напълно специфичен и евангелски. Начин, съсредоточен върху служението, така, както ни е научил Исус. Има конкретен начин за вземане на решения, за планиране, за действие, което е вече само по себе си свидетелство, особено във време като нашето, характеризиращо се с разделения, омраза, насилия, нарушения. Затова да се живее синодалността означава да се направи стъпка за пълното прилагане на решенията на Събора.
Означава да приемем сериозно изначалността – в смисъл на здраво вкоренени от самото начало – на това да бъдем Църква: общност, в която има място за всеки и където всеки е оценен, общност от грешници, на които е простено и които изпитват Божията любов, и желаят да я предадат на всички.
Синодът за синодалността, със своите перспективи, иска много, от всички. Иска промяна на начина на мислене. Иска синодалността да не се смята бюрократична задача, която да се изпълнява патерналистично, с някоя и друга малка козметична промяна. Иска да се преоткрие желанието да вървим заедно, като желан, а не наложен начин, с всичките произтичащи от това последици.
Иска да вдигнем котва и да се осмелим, със сигурността, че Господ е този, който ръководи Своята Църква чрез дара на Светия Дух. Иска да се преосмисли служението на властта, включително това на Наследника на Петър. Иска по-отговорна роля за миряните и особено за жените.
Това е представа за Църква, чиито членове са здраво вкоренени – в дадено място, в дадена реалност, в дадена общност, в даден контекст – и в същото време са поклонници, т.е. на път, в движение, в търсене, мисионери. Църковните структури, в тази нова перспектива, вече не представляват мястото, към което миряните трябва да се насочат, а подкрепа на служението, което Божият народ извършва по света.
Целта на текста, който папа Франциск пожела незабавно да предаде на цялата Църква, е мисията, според модела, установен от апостолическото насърчение Evangelii gaudium, за да гарантира, че „Църквата, която излиза“, няма да остане само намерение или да се сведе само до лозунг, а ще се реализира напълно и с приноса на всички.
man /VatNews
