Синодалността като път към по-активно мисионерство
Светла Чалъкова – Ватикана
Франциск реши незабавно да публикува документа, за да може той да бъде веднага разпространен и да започне да вдъхновява ежедневния живот на Църквата. ()
„Синодалният процес не приключва с приключването на асамблеята, но включва фаза на изпълнение“ (9). По-специално, документът призовава епископите да бъдат още по-отдадени на прозрачността и отчетността и да се даде повече пространство и власт за жените, както каза префектът на Ведомството за доктрината на вярата кардинал Фернандес.
Двете ключови думи в документа са „взаимоотношения“ като образ на битието на Църквата и „връзки“ като знак за „дарообмен“ между църквите. Местните църкви са в центъра на мисионерския хоризонт, докато всички структури служат на мисията, а вярващите миряни стават все по-централни и активни участници. В тази перспектива окончателният документ подчертава „вкореняването на място“.Ведомствата на Светия престол са поканени да провеждат консултации „преди публикуването на важни нормативни документи“ (135).
Структура на документа
Полученият документ се състои от пет части (11). Първата част е сърцето на синодалността. Втората – Заедно в лодката на Петър – е посветена на трансформацията на взаимоотношенията, които изграждат християнската общност. Третата част – На вашата дума – идентифицира три тясно свързани практики: църковно разпознаване, процеси на вземане на решения и култура на прозрачност, отчетност и оценка. Четвъртата част – Богат улов - описва как да развием нови форми на обмен на дарове и укрепване на връзките, които ни обединяват в Църквата. И накрая, петата част – Таки и аз ви пращам – ни позволява да разгледаме първата стъпка, която трябва да се направи, за да се подготви всеки за мисионерска синодалност.
Раните на Възкръсналия продължават да кървят
Синодът разглежда съвременните проблеми и човешкото страдание като продължение на Христовите рани, като подчертава необходимостта от активното участие на Църквата в разрешаването на тези проблеми. Погледът, обърнат към Господ, не ни отдалечава от драмите на историята, а отваря очите ни за страданието около нас: „на лицата на уплашените от войната деца, на виковете на майките, на разбитите мечти на младите хора, на бежанците, които тръгват на ужасни пътувания, на жертвите от климатичните промени и социалната несправедливост“. (2) Синодът се присъединява към призивите на Франциск за мир и осъжда логиката на насилието, омразата и отмъщението. (2)
Сърцето на синодалността
Документът започва (13-48) с размишления за Църквата като Божи народ, за тайнството на единството (15-20) и сакраменталните корени на Божия народ (21-27). През последните години се задълбочи разбирането на понятията „синодалност” и „синодален”. Синодалността все повече се свързва с желанието да имаме Църква, която да е по-близо до хората. „Синодалността е начин за духовно обновление и структурна реформа, за да направи Църквата по-активна и мисионерска, по-способна да върви с всеки мъж и всяка жена, излъчвайки светлината на Христос“ (28).
Трансформиращи отношения
Втората част на документа (49-77) започва с призив към Църквата да развива взаимоотношения: „с Господ, между мъжете и жените, в семействата, в общностите, между всички християни, между социалните групи, между религиите, със сътворението“ (50) .
Признава се, че някои хора се чувстват изключени или съдени. В Синодалната Църква се изисква истинско обръщане в отношенията. Грижата за взаимоотношенията не е просто организационна стратегия или инструмент, а начин, по който Бог Отец разкрива Себе Си в Исус и Светия Дух” (50).
Многобройните изявления за болката и страданието на жените (както миряни, така и богопосветени) от всички региони и континенти показват, че Църквата често пропуска да се грижи за взаимоотношенията (52). Най-драматичният проблем е затвореността към самия човешки живот, което води до отхвърляне на децата, още преди раждането, и на възрастните хора” (54).
Харизми, призвания и служение за мисия
Документът (57-67) подчертава значението на по-широкото участие на вярващите миряни. Специално внимание е отделено на ролята на епископа (69-71) и връзката му с местната Църква. Обсъждат се отношенията между различни църковни служители, презвитери и дякони (72-73). Подчертава се значението на „синодалната духовност“ (43-48) – без дълбока духовност синодалността Църквата става само организационен инструмент (44). Твърди се, че синодалният стил може да направи Църквата „пророчески глас в съвременния свят“ (47).
Трансформиращи процеси
Третата част на документа (79-108) подчертава значението на църковното разпознаване, загрижеността за процесите на вземане на решения, ангажимента за отчетност и оценката на резултатите от взетите решения (79). Вземането на решения изисква взаимно доверие: „тези, които вземат решения, трябва да могат да се доверяват и да слушат Божия народ, който от своя страна трябва да може да се доверява на тези, които упражняват власт“ (80).
„Църковното разпознаване за мисията“ (81-86) „не е организационна техника, а духовна практика, необходима, за да се живее във вярата“ и „не е отстояването на лична или групова гледна точка“ (82).
Преобразуване на връзките
Четвъртата част на документа (109-139) подчертава значението на създаването и поддържането на нови форми на връзки и взаимен обмен на дарове между различните части на Църквата. Тези връзки се поддържат от служението на епископите, които действат в единство помежду си и с епископа на Рим.
Понятието за „вкорененост и поклонничество“ (110-119) ни напомня, че „Църквата не може да бъде разбрана, без да бъде вкоренена в определена територия, в пространството и времето, където се формира споделеният опит от срещата с Бог (110). В контекста се вземат предвид и феномените на „човешка мобилност“ (112) и „дигитална култура“ (113).
Размяната на дарове между църквите е ефективен знак за присъствието на Божията любов и милост (120). Епископските конференции и църковните събрания (124-129) служат за поддържане на това единство. Ролята на епископа на Рим е призната за особено важна по въпросите на единството (130-139). В дух на сътрудничество и изслушване Ведомствата са призовани да се консултират с Епископските конференции и съответните структури на Източните католически църкви, преди да публикуват важни нормативни документи (135).
Обучение на мисионерите
В петата част (140-151) се подчертава, че светия Божи народ се нуждае от подходяща подготовка, за да свидетелстватрадостта на Евангелието, особено чрез практиката на синодалността. Обучението трябва да бъде цялостно, непрекъснато и съвместно (143).
Документът също така призовава за насърчаване на култура на защита във всички църковни среди, за да се направят общностите по-безопасни за непълнолетните и уязвимите хора (150). Накрая се подчертава значението на по-широкото разпространение на социалното учение на Църквата, както и на въпросите за мира и справедливостта, грижата за общия дом, междукултурния и междурелигиозен диалог между Божия народ. (151).
Заключение
Документът завършва (154) с молитва към Дева Мария с молба да благослови резултатите от Синода и да научи Църквата да бъде синодална общност от мисионерски ученици, да бъде синодална Църква (155).
