Холерих: има нужда от Църква, вкоренена в дадено място и култура
Светла Чалъкова - Ватикана
„Църквата не може да бъде разбрана, без да е вкоренена в едно дадено място и култура“. Кардинал Жан-Клод Холерих, генерален докладчик на Синода, каза това, цитирайки параграф 80 от Работния документ в представянето тази сутрин, 15 октомври, на раздела, посветен на „Местата“, включен в Модул 4 на текста. „Перспективата на местата“, подчерта кардиналът, „говори за конкретността на контекстите, в които са въплътени взаимоотношенията, с тяхното разнообразие, множественост и взаимосвързаност, и с тяхното вкореняване в основния изтоник на изповядването на вярата“: една перспектива , следователно, срещу всякакъв „абстрактен универсализъм“.
Стойността на конкретността
Следователно партикуларизмът и релативизмът се преодоляват от ценността на „конкретността, в която в пространството и времето се оформя споделен опит на придържане към проявлението на Бог, който спасява“, каза кардиналът. Впечатлението, че въпросният модул може да изглежда прекалено технически, увери той, ще бъде разсеяно от насрочените за сряда следобед богословско-пасторални форуми. Дори, е убеждението на кардинала, той пресича и ще предизвика „преживения опит на нас, които сме тук“ дори повече от предишните модули. В зала „Павел VI“, припомни той, „прекарахме вече почти два месеца от живота си“, правейки „отношенията между нас да растат, в мрежа, която обхваща цялата Църква и целия свят“: но „срещата между братята и сестрите във вярата не е лишен от трудности“, и въпреки това „води до среща с Господ и позволява за извира радостта от Евангелието“.
Обновяването на нашите църкви
Възможността богатството на преживяното в Синода да стане достъпно за целия Божи народ, каза още Холерих на синодалните майки и бащи, преминава „чрез обновяването на нашите църкви“, също и в преосмислянето на организационните и институционални начини и форми. След това главният докладчик представи 4-те параграфа, които ще представляват раздела „Места“. Първата, озаглавена „Територии, в които да вървим заедно“, е покана „да обсъдим как в наше време хората преживяват измерението на вкореняването в един контекст“. Това е необходимост, която е още по-актуална в съвременния свят, където ликвидността и бързината доминират във и от взаимоотношенията. И все пак нуждата от принадлежност е налице, само че „намира отговор в мрежи от взаимоотношения с по-динамично и еластично териториално закрепване, отколкото в миналото, до крайния случай на дигиталната среда“. Ето защо е необходимо да се запитаме, беше призивът на кардинал Холерих, дали и как всичко това променя „нашата мисия да проповядваме Евангелието“ и как „нашите институции трябва да бъдат преосмислени в логиката на служението на мисията“, като се има предвид различният контекст в сравнение с миналото.
Общение в единството на Църквата
Да се говори за „местен контекст означава също така да се вземат под внимание връзките, установени между места и култури“: те всъщност „винаги са свързани една с друга“ и „още повече църквите, които ги обитават, поради връзката на общение, която ги свързва в единството на цялата Църква, чийто видим принцип е епископът на Рим“. Общението в единство на различните църкви с универсалната Църква „също ръководи вътрешния живот на всяка местна Църква“, каза той накрая, подчертавайки как вторият и третият параграф се занимават съответно с „местните църкви в една и единствена католическа Църква“ и на „връзките, които оформят единството на Църквата“.
Службата на Римския епископ
Относно „службата за единството на епископа на Рим“, която се отнася до последния параграф, е важно да се изрази „в дух на parrhesia“, подчерта в заключение кардиналът, защото папата „ни призова да слушаме нашите също съвет как да направим своята служба и тази на Римската курия по-ефективна днес“. Той, „следователно има право да знае какво наистина мислим, изхождайки от живота и нуждите на Божия народ“.
