Борбата със злоупотребите и резултатността на действащите норми
Андреа Торниели
Борбата със злоупотребите е постоянна грижа в Църквата, особено през последните години. Тази тема бе обсъдена и в залата, в която заседава Синодът и продължава да се следи от медиите. Разговаряме за това с архиепископ Филипо Яноне, префект на Ведомството за законодателни текстове, с цел по-задълбочено разглеждане на някои аспекти, свързани с процедурите, които се прилагат.
Можете ли да кажете до къде се е стигнало от гледна точка на действащите закони? Резултатни ли са те?
Несъмнено тази тема е в центъра на вниманието на цялата Църква, както непрекъснато повтаря папата и следователно тя не би могла да остане незасегната и в изказванията на членовете на Синода. Каноничното законодателство за отстраняването и наказването на престъпленията злоупотреби с непълнолетни и уязвими възрастни хора бе променено през последните години, като се взе предвид опитът, натрупан напоследък, различните предложения, направени от местните църкви и от хора, участващи на различни нива в отстраняването на това явление и преди всичко пожеланата от папа Франциск среща на председателите на епископските конференции от цял свят с лидерите на Римската курия, проведена във Ватикана през февруари 2019 г.
Каноничното наказателно право бе преразгледано, бе обнародван новият документ motu proprio „Vos estis lux mundi“, който установява „на универсално ниво процедурите, насочени към предотвратяване и борба с тези престъпления, които изневеряват на доверието на вярващите“, бяха преразгледани Нормите, следвани от Ведомството за доктрината на вярата при преценката на престъпленията. Във всички нормативни текстове, благото на хората, чието достойнство е накърнено и желанието за провеждане на „справедлив“ процес в съответствие с основните принципи на правната система, са поставени на централно място при разглеждането на въпроса.
Между другото бе потвърдено задължението свещеници и богопосветени лица да докладват на църковните власти, ако научат за възможни злоупотреби. По отношение на ефикасността на нормите е трудно да се даде цялостна преценка, тъй като трябва да се познават всички данни, свързани с този въпрос. Въз основа на моя личен опит, бих отговорил положително. Във всеки случай бих искал да припомня думите на папа Франциск: „макар и да е направено вече много, трябва да продължаваме да се учим от горчивите уроци от миналото, за да гледаме към бъдещето с надежда“.
Свалянето на духовен сан на свещеник означава ли неговото отлъчване от църквата?
Не! Каноничната традиция познава два вида наказания, приложими към всички вярващи, клир и миряни: порицание и изкупителни наказания. Сред изкупителните наказания, приложими към клира (дякон, свещеник и епископ), най-сериозното, което е и постоянно, е свалянето на църковния сан. То се прилага, както лесно може да се заключи, при наличие на особено тежки престъпления. Казано по-просто, сваленият сан на свещеник не означава, че той е отлъчен, а че вече не ще може да свещенодейства, докато както всички останали вярващи, той ще може да приема тайнствата.
Можете ли да обясните как става евентуалното опрощаване на отлъчване? Има ли бързи процедури за това? Кои са участващите лица?
Отлъчването, което каноничното право класифицира като порицание, е наказание, при което кръстеният се лишава от определени духовни блага за извършено престъпление (например за оскверняване на Евхаристията, ерес, разкол, аборт, нарушаване на тайната на изповедта) и продължава да не се подчинява. Наказанието трае, докато лицето не прекрати неподчинението си и не бъде помилвано. Духовните или свързаните с тях блага, които това наказание отнема, са от съществено значение за християнския живот, особено Светите Тайнства.
Отлъчването има строго „лечебна" цел, т.е. насочено е към поправянето, към духовната грижа на засегнатия човек, така че, с покаянието, той да може отново да получи благата, от които е бил лишен (salus animarum suprema lex в Ecclesia - спасението на душите е върховният закон в Църквата). Следователно, за да получи опрощаването, той трябва да докаже, че тази цел е постигната.
Няма предварително определени срокове. Следователно необходимото изискване е лицето наистина да се е разкаяло за престъплението и по подходящ начин да е обезщетило нарушението и причинените щети, или поне сериозно да е обещало отплата. Очевидно е, че преценката на това обстоятелство трябва да бъде направена от органа, от който зависи опрощаването на наказанието, в пастирски дух, като се вземат предвид добрите нагласи на лицето и социалното въздействие, което това решение може да има.
Бихте ли обяснили разликата между отлъчването от църквата и така наречените „изкупителни наказания“?
Освен порицанията, за които говорихме, каноничната традиция познава и предвижда още един вид наказания, наречени изкупителни, които имат за конкретна цел да се изкупи престъплението. Следователно тяхното опрощаване не е свързано само с покаянието или с упоритостта (тоест ината) на виновника, но главно с неговата личната саможертва в името на репарацията и поправянето.
Тези наказания могат да лишат дадено лице от определени права за определен, неопределен или постоянен срок (както в случай на забрана за служение или лишаване от длъжност или заемане на пост), без обаче да му се забранява достъпа до духовните блага, по-конкретно Светите Тайнства.
През последните седмици някои статии в пресата предложиха различни тълкувания на каноничните процедури, свързани с особено тежките престъпления. Можете ли да обясните какви са тези процедури и как те се прилагат?
Става дума за престъпления, които, поради тяхната сериозност по отношение на вярата или морала, се разглеждат единствено от Ведомството за доктрината на вярата. Процедурата, следвана от Ведомството, може да бъде два вида: от т.нар. административен или съдебен характер. В случай на административна процедура, след приключване на производството с извънсъдебното наказателно постановление, осъденото лице има възможност да обжалва нареждането, като прибегне до Апелативната колегия, специално създадена в рамките на същото Ведомство.
Решението на тази колегия е окончателно. Докато в случай на наказателен съдебен процес, след приключване на различните съдебни инстанции, присъдата става окончателна (res iudicata), следователно става изпълнима. И в двата случая осъденото лице може да поиска restitutio in integrum (т.е. възстановяване на първоначалното му положение) отново от Ведомството за доктрината на вярата.
Възможно е да се поиска и преразглеждане с цел помилване; в този случай процедурата обикновено се извършва от Върховния съд на Апостолическата сигнатура, но може да бъде поверена и на други органи. Като се има предвид поверителният характер на този вид комуникации, Държавният секретариат е този, който координира различните искове и изпраща евентуалните решения за изпълнението на приетите нареждания.
man / VatNews
