Исторически бележки. Римската курия отблизо
Но съществува един практичен и като цяло бърз начин за преглед на поне основните елементи. Това е папският годишник. Том, тежащ около 3 кг. и с повече от 2200 страници, подвързани с червен плат със златни надписи, които никога не трябва да липсва в библиотеката на един ватиканист, учен и в крайна сметка също на всеки, който наистина иска да разбере как работят структурите на Ватикана и на Католическата църква. В него са изброени всички епархии и епископи по света, всички служби на Римската курия и техния персонал, дипломатическия корпус на Светия престол, религиозните ордени по света, папските академии и университети, статистическа справка и много, много други неща.
Ватиканът. Дума, която обхваща много неща: държава, курия, дипломация, изкуство, история, хора. И можем да продължим напред. Дума като „Свети престол“, която не е точен синоним на Ватикана, но която в крайна сметка е топоним.
Така че, за да опознаем малко по-добре тази многостранна и историческа човешка реалност, която обаче се занимава с душите, през 2024 г., годината на подготовка за юбилея 2025 г., ще се опитаме да проследим някои „исторически бележки“ благодарение на работата на редакторите на Годишника, един винаги актуализиран инструмент.
Годишникът се издава всяка година между януари и февруари. И така, нека започнем с изданието за 2023 г., което беше отпечатано на 27 януари миналата година. И така като се актуализира Годишникът, така ще се актуализираме и ние.
Да започнем със службата, която издава Годишника: Централната служба за църковна статистика. Тя е родена по волята на Павел VI с Апостолическата конституция Regimini Ecclesiae Universae от 15 август 1967 г.
Свети Йоан Павел II, с. Bonus Pastor от 28 юни 1988 г. го помества в отдел „Общи въпроси“ на Държавния секретариат. Папа Франциск, с Predicate Evangelium от 19 март. 2022 г. потвърди компетентността на Държавния секретариат по отношение на статистиката относно живота на Църквата по света.
Целта е „систематично събиране и организиране на данните, необходими за по-добро разбиране на условията на Църквата и за предоставянето на нейните пастори на помощно средство за тяхната пастирска дейност“. Annuarium Statisticum Ecclesiae е написан на латински, английски и френски.
И това е и службата, която изготвя Папския годишник на италиански. Ето защо е много важно тези, които искат да познават курията, да знаят италиански, който след латинския си остава езикът на Светия престол.
Годишникът има история, която датира от началото на 18-ти век, когато Cracas Printers публикува томове с Новини за текущата година. Тази дейност Cracas Printers извършва от 1716 до 1859 г.
Cracas е името и на вестника, основан през 1716 г. в Рим от печатаря Джован Франческо Кракас, първоначално с новини за войната между имперците и турците, след това продължен от различни членове на семейството. Спрян по време на републиканския период, той приема заглавието Римски дневник през 1808 г.; през 1848 г. става Gazzetta di Roma. В томовете за Ватикана печатарите вмъкват основните данни и списъци на хора, отнасящи се до Йерархията на Църквата, Римската курия и Папския двор. Публикацията, която през годините става все по-пълна, претърпява различни прекъсвания между 1798 и 1817 г. През годините 1812-1814 съществува подобна публикация от граждански характер, наречена Годишник на департамента на Рим, която бива публикувана вън Витербо.
От 1851 г. Апостолическата камара (чиято история ще обясним по нататък) публикува йерархията на Светата римокатолическа апостолическа църква в Orbe (в целия град) и от всеки обред с исторически бележки. От 1860 г. официално става Annuario Pontificio.
По онова време той също съдържа информация и новини за администрацията на папската държава и е написан от ръководството на римския вестник.
1870 г. бележи внезапно прекъсване, но през 1872 г. печатницата Monaldi започва да издава „Католическата йерархия и папското семейство“ с някои новини за Светия престол в приложението. Развитието на изданието, което се обогатява всяка година, води до отпечатването му от Ватиканската печатница през 1885 г., а от 1899 до 1904 г. томът носи обозначението „официално издание“. Най-накрая през 1912 г. получава титлата Annuario Pontificio с „официална публикация“, която обаче започва от 1924 г.
Идеята за „историческите бележки“ се ражда през 1912 г. и се водят до 1924 г. Това са кратки илюстративни бележки за ведомствата на Римската курия и за някои достойнства на папския двор. Неговото използване е възобновено, според други критерии, през 1940 г. По други критерии използването му е възобновено от 1940 г. и достига до наши дни.
svt/ vatn
