Папата и мисията на йезуитите в секуларизирана Европа
Светла Чалъкова – Ватикана
Това е била неформална среща, подробности за която бяха споделени от отец Антонио Спадаро в La Civiltà Cattolica.
„Йезуитът не трябва да се страхува от нищо. Той е човек в напрежение между две форми на смелост: смелостта да търсиш Бог в молитва и смелостта да отиде до границите“, е казал папата на своите събратя.
В началото на срещата Франциск е споделил личен спомен от предишните си посещения в колежа, включително забавен епизод за бележките, които той е „откраднал“ върху книгата на Йов, които по-късно е използвал за своите лекции в Аржентина. Това веднага е създало топла и неформална атмосфера за по-нататъшен разговор.
На въпрос за конкретната мисия на йезуитите в Белгия, Светият отец е подчертал важността на присъствието на йезуитите на кръстопътя на трудни ситуации. Той е припомнил думите на папа Павел VI към йезуитите, който казва, че винаги има йезуит на кръстопътя на трудни ситуации. Франциск е насърчил присъстващите да прочетат отново този текст, като го е нарекъл „шедьовър“, който ясно изразява очакванията на Църквата за Обществото на Исус.
Говорейки за секуларизацията в Западна Европа, папата е отбелязал сложността на това явление. Той е сравнил настоящата ситуация с форма на езичество, където „езическия бог“ присъства в самия въздух, който дишаме. В този контекст Франциск е призовал към свидетелство, служба и вяра, подчертавайки важността на молитвата и диалога. Той също така е предупредил да не се смесва евангелизацията с прозелитизма.
Обсъждайки ролята на жените в Църквата, папата е подчертал, че този въпрос не трябва да се ограничава само до темата за служението. Той е отбелязал, че все повече жени заемат отговорни длъжности в Светия престол и Ватикана, включително на ръководни позиции в различните ведомства. Франциск е споделил наблюдението си, че с пристигането на жени в „департамента“ за избор на епископи процесът на избор на кандидати значително се е подобрил.
Папата се е спрял и на бъдещето на енорийските общности без свещеници, като е подчертал, че общността е по-важна от свещеника, който е служител на общността. Той даде пример с една монашеска женска конгрегация в Перу, която изпълнява мисионерска роля на места, където няма свещеници.
В края на срещата папата се е спрял на темата за синодалността, подчертавайки нейното значение за Църквата. Той е отбелязал, че една истинска синодална църква е невъзможна без помирение и че процесът на помирение трябва да се осъществи чрез синодалния метод. Франциск е насърчил изграждането на Църквата „отдолу нагоре“, а не „отгоре надолу“, подчертавайки значението на диалога и участието на всички вярващи в живота на Църквата.
„Синодалността е благодат за Църквата! Властта се осъществява в синодалността. Помирението става чрез синодалността и нейния метод“, е подчертал Франциск.
Накрая Светият отец е засегнал и въпроса за миграцията, като е подчертал необходимостта от приемане, придружаване, насърчаване и интегриране на мигрантите. Той е отбелязал, че Европа, която застарява и има сериозни демографски проблеми, се нуждае от мигранти за своето обновяване и оцеляване.
Срещата е завършила с призива на папата към йезуитите да не губят евангелизаторската си сила в Белгия. Той е отбелязал, че зад дългата християнска история може да се крие известна „езическа“ атмосфера, но силата на Църквата е в малките католически общности, които са мисионерски и имат нужда от подкрепа.
