Кръгла маса за 350 години от смъртта на Петър Бакшев, Петър Парчевич и Филип Станиславов
Във форума ща вземат участие: проф. Лилия Илиева, езиковед и историк, откривател на ръкописа на първата „История на царство България“, писана през 1667 година от архиепископ Петър Богдан; Негово Високопреосвещенство Страхил Каваленов, епископ на Никополската епархия; монсеньор Йовко Пищийски, дипломат и служител в Държавния секретариат на Ватикана; отец Койчо Димов, енорийски свещеник в Бърдарски геран и капелан на католическия параклис- костница в Чипровци; отец Иван Топалски, енорийски свещеник в Калояново.
По време на кръглата маса ще бъде излъчен и филмът „Усещане за принадлежност“ на режисьора Ирена Даскалова.
Повече за подтика за провеждането на този форум и неговата тема говори монсеньор Йовко Пищийски.
Имаме един прекрасен повод тази година да си спомним за тези наши сънародници, които са първите големи будители на нашата родина- Петър Богдан, Петър Парчевич, Филип Станиславов. Да почетем техния подвиг, защото това, което те направиха е не само духовно да се грижат за своето паство, но им показват тяхната голяма обич към родината".
Какви въпроси ще бъдат разгледани от участниците в кръглата маса?
На кръглата маса ще се говори за Чипровското училище, за Историята на Петър Богдан Бакшев, която е първата история на България, написана около 100 години преди „История славяноболгарская“ на Паисий Хилендарски. Също така ще говорим за делото на Филип Станиславов и за пасторалната дейност на монсеньор Петър Богдан по евангелизацията в Пловдивско. Ще засегнем също и дейността и мисията за освобождаване на България, която е имал архиепископ Петър Парчевич. Ще говорим и за построяването на параклиса- костница в Чипровци и за погребението на костите на тези наши праотци във вярата.
Темата на кръглата маса е „Завръщане към корените“- какво послание може да бъде отправено към обществото и по-специално към младите хора днес в светлината на делото на нашите предци?
Не случайно темата е „Завръщане към корените“, защото тя има два аспекта: единият е духовен, а другият патриотичен. Тези наши праотци във вярата първо ни учат как трябва да изповядваме вярата си със своя пример и своето дело. Те ни показаха, че обичат Бога и са готови да жертват всички сили, за да може да разпространяват Божието слово, за да може то да достигне до всеки човек с добра воля. И вторият аспект - патриотичният: тези наши праотци ни учат на голяма любов към Отечеството, защото тяхната цел е била също и да го видят свободно. Отправям апел и към младите- нека да се замислят над делото на тези наши будители във вярата и патриотизма, за да може тези позабравени ценности да присъстват и в днешния живот и по този начин да бъдем истински християни и истински граждани на нашата мила Родина.
За Ватикан Нюз, Жана Стоева
