蜜桃交友

Вартоломей I,

Вселенски патриарх на Константинопол

?Мирът не може да се приема за даденост; не е очевиден. Той е дълг, постижение (изисква) непрестанна борба за запазването му“. Нашата рождественска енциклика за 2023 г. сдържаше следното послание: трябва непрекъснато да се търси мир. Как можем да празнуваме ?с тимпани и танци“, както ни казват псалмите? В тази ясла, в онази пещера, където преди повече от две хиляди години се роди дете и бе дадена светлина, всичко изглежда е изгубено. Днес в град Витлеем не можем да видим светлината; ние, хората, накарахме ясно осветените ясли да се превърнат отново в тъмна и пуста пещера, точно както беше преди раждането на нашия Спасител. Затова сега, когато се намираме в тази тъмнина, нека и ние се опитаме да се поставим за момент във времето преди неговото раждане, за да можем да направим нашата молитва още по-интензивна.

След грехопадението на нашите прародители Адам и Ева, нашите предци са търсили и копнеели да се съберат отново със Създателя. Пророците възвестяваха праведния Месия, който отново ще вдъхне животворното дихание в душите ни. Векове наред древните патриарси на Израел водеха Божия народ към тази цел, към Хорив, към Синай, докато стигнаха до Йерусалим, за да може техният народ да се върне към общение с Него, ?който е“.

Но когато дойде времето, когато вселената се подреди за раждането на Христос, ние виждаме, че ?лисиците имат дупки и небесните птици имат гнезда, но Сина Човечески няма къде да подслони главата си“. Но тази липса на подходящо и адекватно място за раждането на Христос не спира божествения план. Той просто взема импровизирани ясли в пещера и ги превръща в мястото, където се изявява Божията слава. Може би тъмнината на пещерата е това, което е било необходимо, за да се разпознае тази светлина, навлизаща в света. Може би контрастът е необходим; уникалността на отделните слънчеви лъчи не се разпознава, тъй като се поглъща от яркостта на масата светлина. Ако този контраст се вижда в онзи уникален момент, във въплъщението на второто лице на Светата Троица, Словото, което стана плът, тогава какво трябва да търсим в сегашния мрак, в който се намира Витлеем?

В ?митът за пещерата” на Платон сме научени да виждаме непросветения дух. Дух, окован и принуден да гледа само в една посока, далеч от външната страна на пещерата, виждайки само сенките на кукловодите, ограничен в способността си да разсъждава и разбира поради невъзможността да се обърне и просто да излезе от пещерата, да види реалността. Може би и в двата случая пещерата е една и съща; може би сме оковали други хора, за да ги контролираме и да ги принудим да участват в свят, който изглежда генерира само войни, глад, неравенство и болести. Независимо дали става въпрос за Украйна, цялата Субсахарска Африка или неотдавнашното възобновяване на кръвопролитията в Близкия изток, едно нещо е сигурно: това, което липсва на всички, е истинското разбиране за ?ближен“. Нашият егоизъм и нашето лицемерие ни вързаха дотам, че не можем да обърнем глави и да погледнем наляво и надясно, за да видим нашите братя и сестри, които страдат до нас.

Избрахме алегорията на Платон за пещерата в контекста на пещерата, в която се е родил нашият Изкупител, Господ и Спасител Исус Христос, поради следната причина: докато вързаните хора на Платон виждат само сенки, с малката надежда на малцина да избягат , във Витлеем Слънцето влезе в пещерата, Слънцето се появи пред окованите хора; ражда се дете – нашият Месия – което ни води към нашето освобождение. За вековете, които са минали оттогава до днес, едно нещо е било гарантирано: ?Защото съм убеден, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито началствата, нито настоящето, нито бъдещето, нито силите, нито височината, нито дълбочината, нито каквото и да било други създания никога няма да могат да ни отделят от Божията любов в Христос Исус, нашия Господ“.

Нека Този, Който се роди в пещера и беше поставен в ясли за нашето спасение, Исус Христос, ?Бог-с-нас“, да продължава да ни благославя, да свети над нас и най-вече да ни дава сили да се борим за Неговия справедлив и вечен мир!